Хардал

Щастливи са тези, които носят в себе си частица от детството през целия си живот - подобно на защитена от вятъра великденска свещичка по пътя към дома. Те разпознават съдбите на различни същества в тревожните слънчогледи на Ван Гог, докато другите просто виждат слой боя върху евтино платно. Седят до зазоряване край мъждукаща лампа и преминават през далечни пустини, търсейки чудото, което би внесло цветове в живота им, дори под присмеха на зрели хора, ценящи сигурността и удобството. Превръщат кратките взаимодействия с противоположния пол във вдъхновяващи истории и ги развяват като знамена; когато обаче те изчезнат след употреба и бъдат оставени на улицата, чувстват непоносима болка. Обикновено не стават велики лидери, защото не познават интригите; често падат първи в битки, понеже не обичат да удрят и нямат умения да се предпазват. Доверчивостта им привлича лъжци – без особена причина или спортен интерес. Животът им преминава между приятелски шутове и болезнени удари - предупредителни или разрушителни. Но именно те са единствените способни да се радват до края на дните си дори пред лицето на собствените бедствия. Независимо дали носят имената Дон Кихот, Гетсби или княз Мишкин – те знаят Тайната и разбират Щастието. Другите ги наблюдават отвъд дистанцията с недоумение: "Как този човек продължава да се усмихва? Все още вярва ли в жълтия бронз като злато? Още ли е убеден във възможността за добрина? Нали многократно му причинявах страдания?" Защо?