Краят на един семеен роман

Петер Надаш е унгарски писател и драматург, считан за една от ключовите личности в съвременната литература на Централна Европа. Той е роден през 1942 година в Будапеща. Детството му е белязано от загубата на родителите си – майка му почива твърде рано от рак, а баща му, високопоставен партиен служител, се самоубива след обвинения в предателство през 1958 г. Дядо му Мориц Грюнфелд, евреин и ветеран от Първата световна война, преживява ужаса на концентрационните лагери по време на Втората световна война. Когато навършва 16 години, Петер остава без родители и преминава юношеството си в сиропиталище. Започва кариерата си като фотожурналист и впоследствие се насочва към писането. Често го сравняват с Кафка и Гомбрович заради темите относно собственото аз и паметта в произведенията му. Сред най-известните негови творби са „Книга на спомените“ (1986), „Своя смърт“ (2004) и „Паралелни жизнеописания“ (2005). Българските читатели познават Надаш благодарение на сборника с есета „Направи ми жертвеник от пръст“ (СОНМ, 2006).

„Краят на един семеен роман“, написан между 1969-1972 г., излиза през 1977 г., след дълги колебания от страна на властите да бъде публикуван. Романът ни потапя във времето на сталинизма в Унгария по време на управлението на Матиаш Ракоши до Унгарското въстание през 1956 г., разказвайки историята чрез очите на детето Петер Симон; неговият баща работи за Държавната сигурност и сам става жертва на репресии.

В света около малкия Петер важна роля играе дядо му - оцелял евреин след Холокоста, който често споделя свои истории: "Дядо ми не разказваше истински приказки, а говореше за живота." В монолога си той развива уникална теория относно семейната история със своите корени чак до библейските времена. Съдбата обаче поставя бащата под съд какъвто предател и момчето попада в приют; завършекът носи амбивалентност както за романа така и за личния свят on narratora.

„Краят на един семеен роман” представлява оригинално произведение, което свързва детската невинност с объркването около паметта; структурата включва глави-блокове без нито един нов ред между тях.