Парижкият вариант

Париж, Франция
Понеделник, петия ден на май

Пролетният вятър бързо се разпространи из тясните улички и широките булеварди на Париж, примамвайки всички навън. Дългата зима беше омръзнала на парижаните и те сега излизаха по улиците, смееха се и се прегръщаха, струпваха се под чадърите на откритите кафенета и жужаха като събудени от дълъг сън. Туристите вече нямаше какво да критикуват – това бе романтичният и изпълнен с живот Париж, който рекламните материали им обещаваха.

Никой от разговорливите хора, седнали с чаша вино в топлата вечерна атмосфера, не забеляза черния микробус със затъмнени прозорци, който премина по улица „Вожирар“ към булевард „Пастьор“ и зави по улица „Доктор Ру“.

Микробусът спря в спокойната уличка „Волонтер“, пред института „Пастьор“. Шофьорът загаси двигателя и светлините. Тук нямаше никого освен двама влюбени, които си обменяха целувки в сенките без да ги притеснява нищо. Вратите на микробуса останаха затворени до момента, когато младежите напълно потънаха във входа на сградата.

След това четирима души облечени в черно скочиха извън микробуса; лицата им бяха покрити с маски и държаха автомати за ръце докато носеха раници зад гърба си.

Друга фигура почти незабележимо се плъзна към тях от посоката на института; те тихо я последваха оставяйки зад себе си пустата уличка.