Адамантът на Хена: Завръщането на Господаря

Тясната лъкатушеща долина повече приличаше на клисура. Простряна от север на юг, тя пронизваше хребета на Хлавийските планини. Беше засенче
на от черни отвесни скали и пълна с шумни водопади, които се изливаха през високи каменни прагове. Но въпреки стръмните и мрачни планински чукари,
знойното южно слънце все пак надзърташе в долината и я караше буйно да зеленее. През гъсталаците се виеше мъчно забележима пътечка, непокорна на натиска на гората, очевидно утъпкана от хора, а не от зверове. По пътеката едва се мъкнеха двама души…