Доколкото си спомням Ч.2

Не се наблюдавай прекалено, защото ще се разочароваш! Аз не взех под внимание тази идея, която ми хрумна преди години. Игнорирах я и продължавам да работя по книгата си, приближавайки се до себе си такъв какъвто съм в момента. Това фокусиране върху личността ми не ме изпълва с особена радост. Човекът винаги е по-сбъркан, отколкото осъзнава; плешивостта му е по-значима от това, което вижда в огледалото и най-притеснителното - той е по-скучен, отколкото предполага. Първата част на „Доколкото си спомням“ беше определяна ту за автобиография, ту като биографично есе или мемоари; някои дори решиха да я нарекат роман. Сега седя и пиша нейното продължение и пак не знам как точно да го назова. В крайна сметка колцина от нас наистина знаят какво правят, защо го правят и какви са истинските им желания в живота?