Рафаел: Рисунки

Рафаел, още приживе и до наши дни, е считан за един от най-великите художници с удивително единодушие. Съ contemporците му го наричали „Божествения”, а Лодовико Долче в своята творба „Диалог за живописта” (1557) отбелязва, че всяка негова рисунка има стойността на злато и скъпоценности. Даже известният сюрреалист Салвадор Дали го поставя в своята сравнителна таблица по-горе не само от Леонардо да Винчи, но и от самия себе си! Въпреки краткия си живот, Рафаел е художник с щастлива съдба; той печели всеобща популярност и признание докато е жив, а влиянието на неговото изкуство обхваща огромни исторически, стилови и географски области. Той се ражда в период, който идеално съответства на интелектуалните и духовни нужди на неговия артистичен гений. Италианският ренесанс представлява преход между средновековието и Новото време, пронизан от неоплатонизма и хуманизма, които поставят човека в централно положение във вселената. Настъпва синтез между гръко-римската античност и християнската култура. Стремежът към художествено усъвършенстване – характерен за всички велики епохи – намира отражение в баланса между реалното и идеалното, общото и конкретното, рационалното и емоционалното. В визуалните изкуства отделните компоненти като линия, светлосянка, перспектива зависят едни от други за постигане на хармония.

Още през 14-ти век Италия започва да развива нов подход към рисунката - която се счита за основа на всички изкуства. Освен точното представяне на пространството και анатомичните пропорции тя придобива нови художествени функции. От края на 15-ти до началото на 16-ти век Джорджо Вазари заявява: "Да рисуваш означава да правиш картини". Появява се терминът arte del disegno (изкуство на рисунката). Теоретиците говорят за т.нар вътрешна рисунка (disegno interno), която произтича не само от наблюдение отвън но предимно от концепцията зад бъдещия образ; художникът стреми да олицетворява цялостната идея чрез своето творчество.

В писмо Рафаел споделя как използва идеи възникнали у него умствено – те трябва да получат форма чрез специфични художествени средства. Изследователите трудно определят точния брой достигнали до нас рисунки его — оценките варират около 300 до 500 произведения поради наличието на спорни атрибуции. Рисунките служат различни цели - анатомични изследвания или подготвителни работи към картины фрески; макар повечето да са свързани със живописа без самостоятелен характер днес ги разглеждаме като напълно независими шедьоври с вечна красота.
Чавдар Попов