Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато привлекателен актьор играе ролята на Хамлет. Това ми изглежда като обида към същността на персонажа. В миналото изпълнителят определял добрия вкус, манерите и външния вид (периодът на романтизма). По този начин значението на Хамлет е било търсено преди всичко в самата роля, а не толкова в драматичното развитие.

Действително интелектуалната дълбочина в „Хамлет“ надминава произведенията на други автори от Елизабетинската епоха, но това не е основният фактор за силата на трагедията. Смятам, че Хамлет представлява повече човека, отколкото принца.

Има още едно качество, което го поставя начело сред класическите творби: неговият неспокоен дух и нетърпимост към света около него; страданията му от несъвършенствата („разглобеност“) и собствените си терзания. Сюжетът се фокусира върху непрекъснатия конфликт с „този свят – чужд, безсмислен и плосък“… Душата му страда от знанието за мизерията покрай смъртта на баща му и новината за брака на майка му. Това е част от истината и появяването на призрака не е нужно да разкрие всичко до край.

Той притежава дързостта, храбростта и готовността за саможертва да ПРОЗРЕ всичко! Духът живее в него! Хамлет означава много повече от своя починал баща. Той рискува да ПРОЗРЕ истината и така подписва собствената си смъртна присъда. Находчивите личности като Хорацио, Марцел и Бернардо нямат тази смелост - както повечето хора - затова оставаме живи. А вие зрители имате ли куража като Хамлет да ПРОЗРЕТЕ напълно несъвършенството в нашето общество? Да се чувствате раздирани от болката поради това? Аз нямам напълно тази смелост... И затова не съм Хамлет. Както решите сами относно себе си.
Вили Цанков