Свети Силуан Атонски

През есента на 1892 година, в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора пристига млад руски поклонник. Неговото примерното послушание, искрената молитва и дълбокото покаяние с множество сълзи дават резултат. Въпреки че не е много образован, той придобива изключителна духовна мъдрост и знание. Става известен като старецът Силуан.

По Божие провидение, през последните осем години от живота си той е в компанията на ученика си, който по-късно става архимандрит Софроний. Преди смъртта си през 1938 година, старецът му оставя своите духовни записки. Разпокъсаните листове с неравномерно написани букви разкриват безценно богатство пред отец Софроний. Той вижда своята задача да ги събере и организира по теми; след това решава да напише уводна част, която да подчертае величието на молитвеното богословие на своя учител. Така през 1958 г., книгата „Старецът Силуан“ е публикувана в Париж.

Както често се случва при примери за святост, само няколко десетилетия са достатъчни за делото му да получи признание от Църквата. На 26 ноември 1987 г., Светият Синод на Вселенската Патриаршия официално обявява: „Старецът Силуан Атонски ще бъде канонизиран сред преподобните и светците на Църквата“.

Книгата на архимандрит Софроний е преведена на над 25 езика и доказателството за святост продължава да живее до наши дни.