Съчинения в пет тома Т.3: Седемте небеса. Горящият ангел

Радвам се, че много спомени за моменти с Вили – било то в живота или на сцената, остават трайни в съзнанието ми. На пръв поглед маловажни, но все пак незабравими - виждам как той напоследък върви бавно, но все така величествено; срещам неговия поглед и чувам гласа му... Преди години той дойде в двора ми в Бояна с жълта кола, подобна на тези таксита Лада, от която излезе Вили, почти носейки любимия си артист и приятел Иван Кондов. Посрещнах ги и Вили веднага нареди: „Не губи време да бъдеш учтив, а дай нещо за здраве! На Кондата не му е добре." Подадох хапче и вода на Иван, а той тихо ми прошепва: „Дай и на Вили - той е по-зле!" Вероятно небето беше ядосано поради нещо тогава, защото дори аз, по-младият между нас, усещах тежест в гърдите. След това те двамата легнаха на диваните в стаята ми с битова обстановка според модата от онези времена. Скоро заваля силен дъжд и небето сякаш забрави своя гняв към нас.
ПАНЧО ПАНЧЕВ