Градове и други острови. Стихотворения

Стихотворенията в тази книга на пръв поглед могат да ви объркат – липсват пунктуация и главни букви... Изглежда, че това е един от онези досадни ръкописи, които наподобяват пъзели, а единственото им послание към света изглежда е „Виж колко съм креативен!“ Но щом започнеш да четеш творбите на Станислава, осъзнаваш, че не желаеш приключението да свърши. Заедно с нея тръгваш на пътешествие. И тук идва следващата изненада – многобройните географски названия биха могли да те подведат да възприемеш книгата като поетичен дневник от туристически маршрути... ако не знаеш причината за заминаването и целта на пътуването:
и
нямаше никъде пътища
само в мен
или
в другите
другаде
някъде
някога
- - - - - - - - - - -
и ме полази страх,
че може пак да се родя,
без да зная какво е сърцето.
- - - - - - -- ------
никой не може сам да измисли този свят,
освен ако не е
уникален разказвач на истории,
или усамотен гений,
който през врата в епоса води живите.
През него преминаваме последни;
построявам дом,
където побирам
отпадъци от върхове
и бездни.

Всяко стихотворение в тази забележителна книга надзирава човешката ни съдба – било то във Верона или Кайро, на площад Трафалгар или Принцовите острови, Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята и Адриатика… Те ни насочват обратно към въпроси, които все по-рядко задаваме сами себе си; кара ни дълбоко да размислим. Именно това представлява най-голямото достижение на авторката: тя няма понятия с главни букви – всичко за нея има равно значение. И със заразяваща радост ни повежда през кръговете на съвременния рай.

София Несторова