Кратка история на кръстоносните походи

**Въведение**

Кръстоносните походи представляват съществена част от историята на страните в Западна Европа, Балканския полуостров, Византия, мюсюлманския изток и цялото Средиземноморие. Може да се твърди, че Новото време, което започва с Великите географски открития, значително дължи своята агресивна идеология на концепцията за кръстоносни походи. Влиянието им върху познатия свят е неоспоримо и многопластово. Те осигурявали връзката между различни цивилизации. Много европейци от разнообразни народности се отправяли към изтока и организирали свои колонии в нови географски райони с условия за живот, които преди това не са били присъщи за тяхната култура. Общуването с местното население и установяването на светска европейска власт довело до възникването на нови християнски държави в Източното Средиземноморие - територии със смесено население, култура и религия. Появил се уникален начин на живот в отвъдморските земи. Дори днес влиянията от миналото продължават да оказват влияние върху събитията в Близкия изток; затова можем спокойно да кажем, че човечеството помни кръстоносните походи вече деветстотин години – паметници от този период все още могат да бъдат видени в близкоизточните страни и средиземноморските острови.

Процесът по възникване на кръстоносната идея и организиране на самите походи произтича от множество сложни исторически фактори. Тези кампании често проявяват религиозна страст понякога граничеща с фанатизма; налице е явен стремеж към обогатяване и завладяване на ново пространство. Често личният авантюризъм блести най-силно при рицарите - хроникирането им разказва истории за техния жаден дух за приключения. Не бива да забравяме човешкия морал във фона на тези исторически действия; той умело комбинира всички изброени качества наред с много други човешки чувства и трудности – защото макар посветени Божии дела, кръстоносните походи остават просто един аспект от човешката история.

Существуват различни становища относно това кои именно кампании следва да бъдат считани като кръстоносни — дали всички вселенски християнски инициативи срещу мюсюлмани или само онези целящи освобождаването на Гроба Господен? Именно затова авторите класифицират походите (след Четвъртия) по различен начин. Аз бих искал да предложа по-широко разбиране относно тези усилия: стриктно взето под термина „кръстоносен“ би могли да попаднат само първоначалните три похода насочени към Йерусалим. Но тъй като концепцията за кръстоносността остава активна през времето – въпреки злоупотребата ѝ или насочването й срещу християнства – смятам че всички експедиции споменати тук заслужават квалификацията "кръстоносни", т.к те са извършвали своите действия под знамето Светият Кръвсак and with the blessing of the papacy.
Авторът