Идеята за човека в старогръцката лирика /архаика и класика/

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Тя е завършила българска филология с допълнителна специалност руска филология в същия университет. Нейното творчество включва книгата „От разказа към мита" (1997, съавтор със Светла Черпокова) и антологията „Старогръцка лирика" (2001). Освен това, тя е автор на множество студии и статии за античната литература, както и за западноевропейското изкуство. Също така, Дияна Николова участва като съавтор в учебници и помагала по литература.

Текущата книга представлява нейна докторска дисертация. Изследването се фокусира върху систематичното проучване на аспектите на човешкото в старогръцката култура – как елините възприемат себе си и другите, отношенията между божественото и човешкото, а също така как тези теми са отразени в художествения текст; ранни представи за човека; типични образи в агоналната културна среда, където стремежът към слава и безсмъртие играе важна роля; както личността се проявява през VII до началото на IV век пр. Хр. Основният акцент пада върху развойните линии в старогръцката лирика от архаичния период до класиката. Те ще бъдат разгледани във връзка с общия културен контекст, който позволява проследяване на дългосрочния живот на определени теми, мотиви и литературни топоси от периода.

Изследването подчертава приемствеността между различни културни периоди και артистични практики - повтарящи се тематики और мотивации καθώς και устойчиві антропологічні категорії у західній культурі. То показва интересни интертекстуални свързвания както вътре в рамките на стара гръцка лирика, така و относно последвалите я европейски поетически традиции. В сравнение с тенденциите при древногръците анализира развитието на пластичния език при елините през VIII век пр. Хр., като осветлява каноните за изображение на човекa чрез скулптура или живопис. Проучването разглежда още взаимовръзките между лириката та музиката през античността وكذلك раждането na соловата музика.