Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж или два пъти си е задавал въпроса: "Умен ли съм, или не толкова?" Много от хората вероятно никога не са се замисляли за това, а трети просто смятат себе си за интелигентни. Рядко се срещат онези, които признават собствената си глупост; всъщност те дори не могат да бъдат наречени глупави, щом осъзнават този факт. Лично аз открито съм разисквал този важен въпрос и съм установил, че отговорът зависи от ситуацията и контекста.

Един ден Жан-Жак Русо и Волтер вървели заедно и в един момент Жан-Жак заявил: "Човешкият живот е много труден." На което Волтер му отвърнал: "В сравнение с какво?" Често ми е било приятно да имам остроумни идеи или да харесвам свои реплики от произведенията ми. Но когато си припомня думите на Шекспир: "Животът е мимолетна сянка, жалък актьор, който блести на сцената само временно, след което изчезва безследно. Той представлява историята на един идиот — шумна и безсмислена," започвам да разбирам защо Толстой не можел да търпи Шекспир. Всъщност той имал проблеми и с Бетовен и неговото спорно произведение Кройцерова соната.