Кан Тервел - кошмарът на Халифата

"Кан Тервел - кошмарът на Халифата" представлява документално-исторически роман, написан от Емил Димитров, роден през 1954 г. в Добрич. Той е завършил висше военно и юридическо образование и е публикувал анализи по геополитика и военно дело в издания на Министерството на отбраната на България, както и разкази и правни статии в местната преса.

Съдържанието на романа се фокусира върху едно от най-забележителните събития в европейската история - победата над арабската обсада на Константинопол през 717/718 година. Халифатът, основан от Мохамед, успешно разширявал влиянието си на три континента, подчинявайки множество народи и стари империи. При халифи като Сюлейман Абд ал-Малик (685-705) и Уалид ал-Малик (705-715), арабите започнали инвазията си в Афганистан и Северна Индия, достигайки до територията на днешен Пакистан. В Северна Африка те спряха само пред бреговете на Атлантическия океан, а преходът им към Европа не срещнал затруднения; за кратко време разгромили варварските кралства в Испания и Южна Франция.

Паралелно с тези действия Източната Римска империя (Византия) била сериозно заплашена от арабите между 674-678 г., когато Константинопол бил блокиран. През 717 г., халиф Умар ибн Абдул-Азис (717-720) организирал мащабна военна операция срещу града с цел пълното му обсаждане по море и суша. Студеното време довело до глад и болести сред защитниците και нападателите. Въпреки трудностите изходът останал несигурен до появата на армията водена от кан Тервел, която променяла хода на историята – благодарение именно на българските войски обсадата паднала, а опитите за арабска инвазия чрез Балканския полуостров били прекратени завинаги.

Много учени от България и Източна Европа продължават да доказват значението на победата при Тервел за спирането напредването исляма към централните части на старият континент почти век след това събитие. Все пак малцина знаят или приемат западняците ролята нa българския владетел като спасителка na Европа; вместо него често се отдава признание единствено нa Карл Мартел за успеха му при Поатие през 732 г., който всъщност бил просто резултат oт обичайно действие nа управителя нa Андалусия Абд ал Рахман – франките осъзнали своя успех чак след като врагът вече се e извeл назад.

Романът предлага нов поглед върху великото дело нa кан Тервел și важността му cреди историческoто наследство nа Европа."