Химни за мистерията на неизразимото

Иван Симеонов е един от последните, а може би и сред първите новоапостоли на вярата, надеждата и любовта. Той е дълбоко свързан с концепцията за християнския екзистенциализъм, която се занимава с безнадеждността - вярванията на Достоевски и Шестов, както и на Ясперс и Хайдегер. Чрез своята вяра той успява да преодолее страха им от живота тук и сега. Неговите произведения представляват метафизично пътуване към самия себе си, където човекът открива красотата на вечната цялост, която сме загубили. Иван Симеонов е истински духовен аристократ, който плете сънища с нюансите на вечността. /Георги Цанков/