Българските кортици

Темата за кортиците в България все още не е проучена изчерпателно. Тя представлява интерес за различни групи, включително служителите на Българската армия и Министерството на вътрешните работи – офицери и курсанти, както и за запасните офицери и сержанти, колекционери от страната и чужбина, антиквари, оръжейници, историци, музейни специалисти, художници-илюстратори и експерти по костюми в киното и театъра. Също така темата привлича вниманието на патриотично настроени българи у нас и зад граница.

Обективните промени в новата българска история през кратки периоди с често противоположна политическа ориентация - към Русия или Германия - са повлияли на кортиците прилагани през съответстващите исторически етапи. Най-разпространеното им разделение е "царски" срещу "социалистически". Пълната смяна на ценностите и отрицанието на миналото са оказали негативно влияние върху документалните източници като цяло както върху самите кортици като предмети от материалната култура. Особено това важи за "царските" кортици, които след 10 ноември 1989 г. започват да се появяват публично.

Красотата на кортичките като част от т.н. „бяло“ оръжие та тяхното значение в историята на военната униформа предизвикват значителен интерес сред колекционерите у нас и извън страната при високи цени. Те могат да бъдат сравнявани с най-добрите изделия от този вид благодарение основно на производството си в един от водещите световни центрове за хладно оръжие – Солинген (Германия). Нямам информация дали отделни екземпляри от българските кортики са били продавани чрез известни аукциони като “Sotheby’s” или “Lanz”, но вече има запитвания относно продажби онлайн.

Интересът към българските кортики провокира реакции сред патриотични организации каквито са НД "Традиция", Съюза на антикварите в България, Сдружението на търговците на оръжие, Съюза на ветераните във войните у нас; както обединенията свързани с военното образование - Школа за запасни офицери например. След откритостта към света тук настъпиха изменения в законодателството което ще спомогне популяризирането им не само у нас но също така извън границите ни като част от нашето културно-историческо наследство.