Бойно охранение

Дойранската епопея обединява пет отбранителни сражения, в които българските войски се противопоставят на настъпващите сили на Антантата по време на позиционния период на южния фронт през Първата световна война, в района около Дойран.

След като германското командване нарежда спиране на българското настъпление през 1915 година при сръбско-гръцката граница, армията преминава към отбрана и укрепва позиции край Дойран.

В началото на август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 000 души и 400 оръдия започват атака срещу защитаваната от Втора пехотна тракийска дивизия позиция. Настъплението стартира на 9 август със силен артилерийски огън по полковете Двадесет и седми чепински и Девети пловдивски. Четирите последвали атаки - на датите 10, 15, 16 и 18 август - са успешно отблъснати от Втора дивизия заедно с подкрепления от Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските сили търпят загуби над 3,200 души; чепинци дават близо 1,106 жертви, а пловдивчани - около 250.

През следващата година (1917) Втора пехотна дивизия е заменена от Девета под ръководството на полковник Владимир Вазов, която записва значими успехи в историята ни.

На датирани събития между февруари атакуващите съюзници опитват да завладеят височината Борис чрез нападение срещу Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк. Обаче решителната контраатака успява да ги изгони обратно. Нови опити за пробив идват през април – но те също са неуспешни благодарение на усилията задълженост девета плевенска дивизия въпреки тежките загуби – приблизително две хиляди убити или ранени сред тях; докато противниковите страсти достигат над дванадесет хиляди casualties. Полковник Вазов получава повишение до генерал-майор.

На дата шестнадесети септември две години по-късно нова мащабна атака е предприета от антантическите части срещу девета плевенска дивизионална единица под команда при генерала Джордж Милн., включвайки почти целият си резерв (около тридесет хиляди души). След два дни жестоки боеве Съглашението отчита много големи загуби – повече от единадесет хиляди мъртви или ранени спрямо само малко над хиляда убити или ранен българин . Цели английски батальони падат пред върхове Кала тепе ии Дуб , обаче пробивът при Добро поле налага командира генерал-майор Вазова да нареди остраняването им .

Победата при Дойран служи за важен аргумент в преговорите за примирие в Солун водени тогава от Андрей Ляпчев наш представител .

Генерал Владимир Вазов впоследствие казал: "Бившият министър Андрей Ляпчев уверяваше че единствено победата при Дойран довела до решение съглашенията да ни избавят."