На ръба на света

"Всички сме под един и същи купол, Пиеро...
В цирка на Живота се разпръскваме,
изваяни от дърво или кост
от един самодоволен Господ с брада.
Обикаляме в кръг по цветния ринг,
умираме и сменяме облеклото си,
за да се върнем в образа на младеж
или момиче. Тежим на думи
и изпълняваме удивителни акробатики
както в преносен смисъл, така и буквално,
изваждаме бедните си сърца
и ги заменяме за стари метали. И наблюдава тъжно
лъвът - оплешивял от стрес,
с опашка, окапала от лудостта около него.
И не е случайно знамето е бяло
над купола и не е случайно плачем...
Мой беден изоглавен Пиеро,
безмълвен разказвач на съдбата...
Понякога ми се струва, че ти си Бог,
загубил се сред човешкия живот."