Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903-1971) напуска Русия с първата вълна на емиграция, която е резултат от Октомврийската революция и Гражданската война. След няколко години на странстване, което за кратко го свързва и с България, той се установява във Франция. Там бързо печели признание като уникален писател с първите си разкази и романи. Неговата проза получава висока оценка през времето на живота му, но истинското й преоткритие идва в края на 20-ти век, когато Газданов получава заслужена известност сред най-влиятелните фигури в руската литература.

Лирическият герой в романа "Пътища в нощта" – таксиметров шофьор – ни води из тъмните улици и булеварди на Париж от 30-те години на миналия век. Той навигира през лабиринтите на спомените си и кръстопътя на множество чужди съдби. Като свидетел, участник и разказвач едновременно, той създава сложен образ на града, който поради различни исторически обстоятелства се е превърнал в нещо подобно нов Вавилон. Чрез погледа му като наблюдател - привидно дистанциран, но всъщност дълбоко ангажиран - пред читателя оживяват разнообразни персонажи от всякакви националности; основно руски емигранти и хора от почти апокалиптичния свят на парижкия подземен живот: проститутки, бездомници, сутеньори и "бивши хора", които живеят объркано или комично; отблъскващи или будещи съжаление личности. Всички те са изпълнени с дълбока самота в своите обсесии, екзистенциални търсения или вътрешна раздвоеност.