Направо през времето или Речка

Антоанета Богоева е част от все по-рядко срещаната група писатели, които разчитат предимно на своята вродена дарба. Тя принадлежи към малцината самобитни творци, за които литературните компилации, цитати и перифрази – характерни за постмодернизма – са напълно непознати. Въпреки това тя не остава без контекст, който ще бъде обсъден по-късно. Но този контекст не е резултат на съзнателно търсене; той е толкова автентичен, колкото всичко останало в нейното творчество, сякаш извлечен с майчиното мляко. Антоанета се изявява в трите основни жанра на литературата: поезия, проза и драматургия и във всяка форма остава ПОЕТ. Лириката представлява нейния истински дял и същност.

Нейната книга "Направо през времето или Речка" комбинира по-дълъг текст, определян от авторката като "роман", със стихотворения в проза под заглавие "Размисли". Романът и прозовите стихотворения формират концептуално единна работа, която може да се определи като лирическа проза. Тази книга впечатлява с остра сетивност спрямо природните явления и човешките аспекти, както и с умението си да генерира оригинални метафори - което ясно личи в настоящото й произведение.