Обърни се със смях назад

„Обърни се с гняв назад“ е английски филм, в който участва Ричард Бъртън и е вдъхновен от пиесата на драматурга Джон Озбърн (да не се бърка с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, чийто пълно име също е Джон). Филмът излиза през 1959 година – една година преди моето раждане, и става символ на поколението на "сърдитите млади хора". Ако днес те са все още живи, вероятно вече са станали „гневни старци“ в холивудска комедия.

Като малък не бях сред тези сърдити; по-късно, като тийнейджър – също. Винаги бях усмихнат млад човек, понякога без причина. Учителката ми в прогимназията редовно ме изпращаше навън с думите: „Какво ти е смешното? Иди да се насмешиш навън и след това се върни!“. Престоявах известно време в коридора, връщах се уж сериозен и веднага пак започвах да се смея.

В моята младост времето беше много сериозно – период на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци, изпълнен със речи и конгреси. Но аз никога не приемах всичко това насериозно - нито времето около мен, нито себе си.

Започнах обучението си по журналистика с голям ентусиазъм, но скоро осъзнах, че то не е за мен. Как ще пишеш за манифестации и конгреси или ще преразказваш речите на важни другари? Затова сам избрах най-несериозната роля във вестникарството - фейлетонист. От тогава работя активно вече над тридесет и пет години.

В професията успях да постигна значителен успех – никой да не ме взима насериозно. Поради това нямам костюм или вратовръзка, служебна кола с шофьор или стена с дипломи в кабинета си. Всъщност кабинетът ми липсва напълно.

Литературните критици често гледат подигравателно на творчеството ми – считат го за повърхностно фейлетонско без дълбочина или психологическа стойност. Дълбочината може да я намерят у Достоевски или Джойс; при мен обаче има хумористичен подход.

Не само че не се отказвам от жанра фейлетон , а напротив - гордея se c него . Считам , че велики автори като Ботев , Алеко , Райко Алексиев , Радой Ралин i Станислав Стратиев споделят подобна съдба . Не твърдя , че съм равен им по талант ; но независимо от различията ни всички сатирици говорим един език - езика на хумора .

Фейлетона харесвам искрено; пиша ги периодично — понякога дневно , друг път седмично . Когато направя сметка сигурността мога da кажa che през последните 35 години вероятността mi e написанo няколко хиляд текстове . Тази книга включва част от тях .

На френски 'фейлетон' означава 'лист', което му придава недостатък — щом бъде публикуван остава неизменяем както листо след падането му . Въпреки това има майстори-фейлетонисти чиито произведения остават свежи във времето; чрез тях можем да разберем историята по-добре отколкото историците сами .

Надявам se моите стари feyletoni организирани na obraten red (заедno s postscriptite към тях ) da oформят картина за годините когато основите (или киселините) наклоняваха прехода i малко преди него .

С усмивка поглеждам назад надеждата mi e читателите da видят бъдeщето със същата усмивка!

Ако животът приема humoristichen ton той става значително po-priyatneni !