Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват аспект от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и начина, по който то се актуализира. Те са включени като лингвистичен фактор при сравнителното изследване на българския език с полския и руския. Преобразуваната система от не-лични форми играе значима роля в типологичното определяне на българския език. Причастията и деепричастието функционират в изречението като второстепенна зависима предикация, която налага спазването на строги формални правила за конкретния език. Липсата на познания или пренебрегването им може да ограничи речевото изразяване, лишавайки го от средства с богат семантичен потенциал и възможности за организиране на информацията в изречението.