Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват основно остатъци. Те са крайна форма, в която е запазено съзнание за почитане на историята, която често остава незабелязана. Това понятие възниква в резултат на деритуализацията на нашия свят. Този процес генерира, определя и утвърдява изкуствено една общност, която е силно насочена към своя трансформационен път и обновление. В него новото обикновено се поставя над старото, младостта над зрялостта и бъдещето пред миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници, годишнини и различни документи – всички те са свидетелства от друга епоха и служат като измамни знаци за постоянство. Заради това тези инициативи носят носталгичен характер.

Местата на памет произлизат от осъзнаването, че спонтанната памет не съществува; необходимо е да бъдат изградени архиви, да се отбелязват годишни дни и да се организират тържества с произнасяне на надгробни слова или нотариално заверяване на документи — всичко това не идва естествено. То произлиза от взаимовръзката между историческите моменти: извадени от потока на историята само за да бъдат впоследствие върнати обратно в него. Такова състояние вече не представлява истински живот нито напълно смърт; то наподобява мидите по морския бряг след отдръпването на водата от живата памет.
Пиер Нора