Видимото мами

Според автора, дори най-известните и велики актьори в известен смисъл са глупави. Те се опитват да избягат от посредствеността, но тя неизменно ги застига. Положението им не е лесно – въпреки че получават похвали с термини като "блестящ", всичко това често е просто повърхностна оценка. Около тях цари безвкусие и предсказуемост; дори най-фините моменти оставят неприятно усещане. Изненадващо е как те успяват да запомнят наизуст многобройни изречения, които по същество не разбират.

В процеса на писането Венделин Шмит-Денглер отбелязва, че Бернхард осъзнава значението на разрушаването на една история и става типичен разрушител на сюжетите.

Карл Цукмайер пък подчертава музикалността в езика на Бернхард - ритъмът и звученето му са впечатляващи. Неговите пиеси наподобяват симфония, съставена от различни части.