Силуети в синьо-червената мъгла Ч.1

Журналистическото разследване вероятно е най-опасният жанр в публицистиката. От друга страна, политико-психологическото портретиране носи по-висока отговорност за автора, тъй като излага политиците на уязвимост и често ги прави недоволни. Това се случва, защото публичният им имидж – нещото, което те ценят най-много – може да бъде накърнен. Освен това такова представяне ги прави "прозрачни" пред опонентите и критиците им.

Затова изграждането на тези портрети е сложен и продължителен процес. Моята основна цел не беше да навредя на тези личности; вместо това желаех да помогна на читателите да се ориентират сред множеството кандидати за властта и амбициозните стремежи към управление. В настоящия момент наблюдаваме много повече ненадеждни хора в общественото пространство отколкото действително загрижени индивиди за народа и страната.

Портретите ми съдържат само частична истина относно обектите на анализа. Често техните характеристики са само леко намекнати, с намерение да не бъдат напълно отблъскващи както за публиката, така и за близките си хора. Необходимо е дори незаслужаващият уважение човек да запази своето достойнство; важно е също така те да получат шанс за положителна промяна, въпреки че моето доверие в подобно развитие остава ниско.

През последните години България преживява упадък във всички области. Практически сме лишени от сериозна индустрия наследена от социализма, а другите икономически сектори едва функционират. По време на реформите българският народ и държавата ни понесоха значителни загуби. Имах възможността редовно да пиша по темата още когато започнахме да забелязваме първоначалните щети върху националния интерес, а не след като всичко вече бе приключило – фактът личи по датировките под всяка моя статия.