Философия и език
Издателство: | УИ"Св.Кирил и Методий" |
Брой страници: | 224 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-10-27 |
ISBN: | 9545244119 |
SKU: | 08901070016 |
Размери: | 20x14 |
Тегло: | 249 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 8 лв. |
Езикът е неотменна част от нашата същност и от средата, в която взаимодействаме с другите. С негова помощ натрупваме знания и бързо достигаме до всяка точка на света, изразяваме мислите си, чувствата и преживяванията си, както и предаваме опита си на бъдещите поколения. Освен това езикът представлява обективна реалност, която трудно може да бъде променяна по желание на отделни хора. Всеки опит за анализиране на неговите особености — било то теоретично или в ежедневието — ни води към въпроси извън обхвата на специализираните науки за него. Какво означават думите и изреченията? Как се определя истинността на казаното? Какви знания са необходими, за да усвоим даден език? Защо хората използват езика? Как той се развива и какви фактори влияят върху този процес? По какъв начин взаимно се разбират индивидите? Какво представляват символите в езика? Тези запитвания имат философски характер поради своята универсалност. Нужно е разработването на теоретични модели на езика, които ще подчертаят неговите основополагающи характеристики. Отговорът налага разглеждане на отношенията между езика и действителността.
Чрез проучването си относно езика философията постепенно установява своето поле за професионално развитие. Тя не е абстрактна дисциплина с празни спекулации; напротив — тя работи с реалния свят чрез средствата на езика, търсейки ясни решения за важните въпроси. Не всички философски проблеми касаят директно самия език, но мнозина могат да бъдат решени посредством него.
Философското разглеждане на языка търси връзки със множество други научни области - като лингвистика, когнитивистики, психология и изкуствен интелект. Интердисциплинарният подход при резултатите изглежда несъмнен; философията няма намерение да взима проблематика от останалите науки , а само предлага нов поглед върху тяхната работа чрез различен ъгъл.
Тази перспектива не е достъпна само за философските среди; много нефилософи я търсят активно, макар че сама по себе си остава философска перспектива с дълбока екзистенциална значимост относно естеството му.
.
.