Подводниците на Русия Ч.2

Съветските подводници от периода на Втората световна война превъзхождат чуждите аналози по скорост и почти не отстъпват на германските в надводно положение, но притежават най-мощното въоръжение. Все пак, при разглеждането дори на основните им характеристики става ясно, че те значително изостават по отношение на дистанцията за плаване под вода, максималната дълбочина и скоростта на потапяне. При продължаващия анализ ще установим, че качествата на подводниците зависят повече от новите технологии отколкото от данни в справочниците. Сред важните фактори са шумът при работа, устойчивостта на приборите и механизмите срещу удари, способността да се локализира и атакува противникът при слаба видимост или през нощта, както и прецизното използване на торпедата. За съжаление към началото на войната нашите подводници нямали модерни радиоелектронни системи за откриване или стреляне с торпеда; липсвали били устройства за безмехурна стрелба и стабилизатори за контролиране на дълбочината. Вместо това те имали повишен шум от своите механизми. Проблем оставашe връзката с други подводници в потопено положение – единствена информация относно обстановката навън предоставял перископът... С други думи, техническите недостатъци и тежките условия можели да бъдат компенсирани само чрез човешкия фактор.
А. В. Платонов, В. М. Лурье
"Командири советских подводных лодок (1941-1945 г.)"
Санкт-Петербург, 1999 г., стр. 6