Опитомяване на революцията

Селяните от различни махали се редуваха да водят козите на паша. Една пролетна сутрин през 1987 г., докато съседът ми пасеше своето стадо, майка му почина. Отидох при него и предложих помощта си да гледам животните, за да може той да организира погребението. След един изключително изморителен ден успях да върна всички кози по домовете им, но не споделих с никого колко притеснен бях, че ще загубя животните (броих ги сигурно сто пъти). Тази ситуация убеди селяните в моята загриженост и способности, освен "да си причинявам главоболия с всичките тези книги", както определи един мой познат основното ми занимание.

Когато роднините на младоженеца завършиха с поднасянето на подаръците, последва пауза. Помислих си, че тържеството е приключило, но всъщност всички се подготвяха за представянето на даровете от булчината майка. Бройката на подаръците беше невероятна. Въпреки че бях запознат със научни изследвания относно зестрата в Южна и Източна Европа, осъзнах как правя паралели с обичаите при канадските индианци квакиутл. Имаше няколко големи килима и множество тежки одеала и кувертюри; запасът от спално бельо щеше да стигне за два живота...

Селяните вече бяха преживели трудностите под комунистическия авторитаризъм и намалиха влиянието на партията до такава степен, че към 1988 г. тя бе повече досадна отколкото страшна - поне за тях. Те определено усещаха ограниченията на системата, но след като четиридесет години я адаптираха чрез ежедневието си, не желаеха да я заменят с нова система – вероятно още по-малко приемлива... По странно историческо стечение именно когато социализмът започваше да бъде по-толерантен, той също така ставаше все по-нежизнеспособен...