Тодор Генов: Литературна анкета

В мемоарите си редакторът на вестник „Вик“, който пое публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя множество свои житейски преживявания. Въпреки че вече беше над осемдесет години, писателят все още притежаваше енергията, която оцветяваше погледа му към света – както миналото, така и настоящето. Реших да съставя книга за него и запитах в Института за българска литература при БАН дали могат да я публикуват в поредицата „Литературни анкети“. Отговориха ми, че Тодор Генов не фигурира в одобрения списък отгоре на писателите за анкетиране. Любен Бумбалов се опита да ми помогне; той тогава бе важна фигура в издателската среда, но усилията ни не доведоха до успех. Опитах се да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти, но резултатът беше отрицателен. Въпреки че по онова време бях член на редколегията и шеф на културния раздел във влиятелното издание „Работническо дело“, книгата остана незабелязана и заключена в чекмеджето след като заминах като кореспондент за Прага.

Сега обаче времето забравя този редактор от „Вик“ и литературната или журналистическата общност не проявява интерес към него. Списание „Везни“ публикува откъси от малко познатия ръкопис, а Иван Гранитски ме насърчи с надеждата читателите ще намерят ценна информация там; има полезни факти как за литературната история, така и за историята на журналистиката. Затова реших смело да представя анкетата пред обществото.

Надявам се дядо Тодор да ми прости! Чувам неговия дълбок глас: „Драги Коруев, какво направи? Защо ме забрави?“
Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев.
Тодор Коруев