Послеписът на Харт

В „Империята на правото“ Роналд Дуоркин представя иновативна и комплексна теория за правото, която нарича "правото като интегритет". Въпреки това, неговото по-радикално и изненадващо твърдение е, че предшествалите го философи в областта на правото не само грешат относно същността му, но също така имат неправилни възприятия за самата философия на правното. Основните му аргументи относно юриспруденцията могат да се обобщят в три основни тези. Първо, юриспруденцията представлява интерпретация: "Общите теории на правото... са насочени към тълкуване на основните характеристики и структура на юридическата практика." Второ, философията на правото не може да бъде просто семантично описание термина "право". Според него философите не успяват да разработят успешни семантични теории относно понятието право. Трето, философията на правото или юриспруденцията е важна част от съдебния процес и служи като негласно ръководство за всяко съдебно решение.

От изброените тези единствено аспектът от първата теза е изненадващ – тя претендира да бъде нова и различна от вижданията на много съвременни специалисти по право. Интерпретирането означава обяснение на значението. Много от философите в тази сфера вярват, че анализират основополагаещите аспекти на юридическите практики и техните взаимовръзки с други социални структури и моралните норми…