Великото футболно танго

Книгата "Великото футболно танго" е втората част от серия, която разглежда величието на футболните нации. В нея се опитвам да очертая историята на футбола в Аржентина – страна, която заслужено може да бъде горда с приноса си към световния футбол. Историята започва с неуспешния опит за спечелване на световната титла през 1930 г., когато отборът под ръководството на Стабиле губи финала срещу Уругвай. Продължава с участието им във втория Световен шампионат през 1934 г., където аржентинците с италиански паспорти като Монти, Орси и Демария допринасят за успеха на Италия.

През следващите години играчите от Аржентина стават едни от най-добрите в европейските клубове. Легендарни фигури като Ди Стефано, Сивори и Морено оставят трайна следа в историята. На Мондиал '78 националният отбор най-накрая успява да триумфира със своята първа световна титла благодарение на таланта на треньора Меноти и голмайстора Кемпес, а сред другите звезди са Фильол и Пасарела.

Само осем години по-късно Диего Марадона излиза начело в Мексико, водейки страната до второ злато. Не бива да забравяме също важността на Билярдо, Руджери и Валдано за този успех. През 1990 г. Аржентина достига нов връх с второто място пред света; там те демонстрират умения чрез Гойкоечея и непредсказуемия Каниджа.

След 90-те години "гаучосите" остават една от водещите футболни сили с множество талантливи играчи като Батистута и Меси, които печелят купища индивидуални награди. За съжаление обаче това поколение така и не успява да завоюва третата си световна титла – нещо напълно заслужено според многобройните им постижения.

Аржентинските млади национали държат рекорда по спечелени трофеи до 20 години със своите пет отличия. Страната е известна още със значими тренери като Меноти и Билярдо - някои вече покойници или все още активни иноватори в тактиката.
Клубове като "Бока Хуниорс", "Ривър Плейт" and "Индепендиенте" доминират континента както при турнира "Копа Либертадорес", така и при Междуконтиненталната купа.
Данаил Кисов