Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
се чуват звуците на мобилни телефони,
слънцето, подобно на служител,
постепенно се спуска към хоризонта,
а аз размишлявам,
че безкрайността
всъщност е съставена
от такива мимолетни дни.
Сутринта
започнаха да капят пролетни дъждове,
по обяд
избухнаха летни бури,
а сега в душата ми цари есен,
като младият кестен отсреща
ми намига
с едно-единствено
листо.