Апология на българското

Писането за проф. Александър Балабанов изглежда лесно, защото той е споделил всичко в своите спомени, есета и фейлетони, както и в публицистиката и научните си трудове. Неговите преводи създават усещането, че античните автори и немските класици са писали на български. Когато се налагало да пише на друг език, той започвал направо без предварителна чернова на български; днес обаче за да се запознаем с творчеството му на чужди езици, трябва да разчитаме на преводачи.

Когато човек разгледа книгите му или мисли за него, осъзнава колко трудно е да напише нещо ново и истинско за него. Самият Балабанов е описал себе си в стихотворната си автобиография само с няколко думи. За този забележителен българин трудно можем да намерим подходящи изрази без множество прилагателни от богатия ни език. По време на живота му около него се въртяха много анекдоти и смешни случки, които оставаха популярни дори когато аз учех.

Един от редките случаи в нашето книгоиздаване беше сборникът със спомени за двамата приятели - проф. Балабанов и Симеон Радев. И до днешния ден не можем ясно да определим чие име привличаше повече читатели при изчерпването на книгата – това не бе типично за подобен род издания.

Ако погледнем дневниците на Кирил Христов ще видим какво отношение имал към гологлавия присмехулник П.П. Славейков или Ал.Балабанов; неговото недоволство било явно във острите му епиграми „запалени стрели“. Перото на Балабанов понякога му носело неприятности поради категоричността му в защитаване на собственото мнение пред медии; именно затова критиците често го нападали, а той самият възкликнал: "аз съм най-мразеният човек в България".

Днес, половин век след смъртта му, ясно личи как липсва такъв талантлив творец като него – гордост би бил за всеки народ! Нашето време не успя да произведе интелектуални личности от неговия калибър; само с малка дамаджана винце можеше да вдъхнови величав перевод като Гьотев “Фауст”. Но "Фауст" далеч не е единственият шедьовър сред преводите му – Вазов многократно е проявявал респект към работата на Балабанов върху античната класика.

За писането относно Балабанов необходимо условие e любовта към темата и познание — иначе просто няма какво полезно да бъде казано. Той притежава способността читателят отново да открие забравени наши класици; неговото творчество често служи като ключ към забележителности като Захари Стояновите „Записки“ през 30-те години.