Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията протича паралелно с дълбоки и обхватни промени в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия – представена чрез основните си две форми: абаджийство и гайтанджийство – събира в себе си всички тези трансформации. Високата степен на проучване позволява не само да се възстанови цялостно структурата на обществените изменения, но също така да се проследи динамиката на икономическата, културната и политическа модернизация. Икономическият напредък през втората и третата четвърт на XIX век внесе значителна динамика в преди това изолирани планински населени места. Поради текстилния бум малки градове като Карлово, Казанлък, Габрово и други стават центрове не само за икономически дейности, а също така за образование и политика в България. Именно от тях произлизат националните лидери, които водят борба за народна просвета, култура както и за църковна и политическа независимост.

Книгата поставя край на поне две утвърдени идеи в социалните науки: относно строгото противопоставяне между традиционно и модерно; както и концепцията за модернизационните процеси по модела център-периферия, при която периферията неизменно изостава от центъра с цената на обществени фрустрации. Освен това е опровергана още една догма – свързана с националната история – касаеща стратегичното положение на България. Всъщност изследването показва, че географската и инфраструктурна откъснатост са част от обяснението за специфичната асинхронност в икономическия цикъл към текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)