Барокова реторика

Джулио Карло Арган пише, че интелектът може да приеме ренесансовата форма, докато чувствителността, която е по същество ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се изразява в умението му да съчетава техника и образи, да предизвиква емоции и да убеждава. Именно затова Бернини се счита за един от великите представители на тази култура; той трансформира символа на купола на Микеланджело в алегория чрез колонадата на площад "Сан Пиетро". Създавайки някои от най-впечатляващите произведения в римския барок, той постига психологическа илюзия с балдахина в "Сан Пиетро" – нещо малко и подвижно, но изглежда безкрайно. Колоните стават големи усукани бронзови стълбове, които се издигат свободно; над тях огромната празнина на купола изглежда необятна като небесния свод.

Росица Михайлова Йорданова завършила българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1967 г., а след това аспирирантирала в Института за култура в Санкт Петербург (1981). През 1990 г. става доцент и през 1997 г. професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", където иницира основаването на факултет "Изкуство, култура и масови комуникации" през 1993 г., заемайки длъжността декан до 2000 г. Нейните преподавателска и научна дейност са насочени към образование по културни теми (интеркултурно обучение, политики за култура) и реторика. Тя е автор на книги като „Учителят и художествено-културните ценности“ (1990), написана съвместно с други автори; „Етнокултурната ситуация...“ (1994); а също така редактор e сборниците „Детето и културата“ (1988) и „Интеркултурно образование“ (1996). Освен това тя ръководила проекта “Христоматия по парламентарна реторика” (2010), включваща четири тома с участници студенти от специалност “Право”. През 2015 година публикувала монографията си “Глобалната културна политика на ЮНЕСКО.”