Пандора. Сборник с емблеми

Думата "емблема" произлиза от гръцкия термин, който означава мозайка или част от сглобяема мебел. Тази дума обозначава специфичен жанр в литературата на Западна Европа, който днешният читател рядко помни, но представлява едно от най-успешните печатни начинания по време на френския, италианския и немския Ренесанс. Основоположникът на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), учителят на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата може да се определи като вид ребус. Тя притежава способността да комуникира чрез предмети и да предава послание чрез звуци. Създаването й съответства на поетичния идеал, изразен от Хораций и възприет с почит от много хуманисти и творци през Ренесанса. В емблемата образът и текстът действително намират обща точка; образът не просто иллюстрира текста – той го допълва и преобразува. От самото си начало емблемната литература е била арена за интелектуално състезание между художници и поети, които се стремят или да откриват думите в изображенията, или обратно - да разширяват границите между двете изкуства.