Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл

Убедеността, че светът има начало и не е вечен като Твореца, както и съществуването на основно различие между Творец и творение, представлява ключов аспект на християнското богословие. В контекста на това учение християнските мислители изхождат от абсолютно трансцендентно начало спрямо света, в противовес на философите от античността. Неоплатоническото Единно се разглежда като върховна пълнота на битието, но то стои над него и принципно не включва нищо извън онова, което вече е реализирано в творението. Християнските теолози обаче правят метафизически "скок" отвъд неоплатонизма чрез ясно дефиниране абсолютната другост на Бога спрямо сътвореното.

Приемайки абсолютната трансцендентност на Бога в своето учение, християнството стига до интересния извод за случайността при съществуването на света – според протойерей Георги Флоровски то е "чиста и абсолютна случайност". Докато предвечното раждане на Сина носи у себе си известна природна необходимост, самият акт на сътворение остава напълно свободен избор. Според общоприетото мнение сред византийските богослови няма външни или вътрешни причини зад Божието творчество; следователно Бог би могъл да избере да не твори без това да повлияе негативно върху Неговата съвършенство. По този начин виждаме, че Бог не е принудително Създател по природа – а само по воля. Неговата творческа дейност дори не е необходима за изпълнение на Божествената любов.

Въпреки че Божият план за света може да бъде вечен, той произлиза от Божията воля вместо от самата Негова същност; така Флоровски посочва как Бог всъщност "измисля" идеята за творението. Това концептуално несъответствие между християнската догматика и езическите идеи предоставя повод за критика в двата лагера.

Текстът представя конкретен пример (задочен) спор между езичника Прокъл и християнина Йоан Филопон. Инициаторът Прокъл през V век формулира 18 аргумента в защита теорията за вечността на света; един век по-късно Йоан Филопон опровергава всеки един от тях последователно. Нашето внимание ще се насочи към четвъртия аргумент относно разликите между елинистичните и християнските философии. Темата около разграничаването между движение и енергия играе централна роля тук; именно тя определя границите между езическата неоплатонистка концепция за прошествието и свободното действие при божието творчество според христянството.