Умрелите са живи

"Умрелите са живи" представлява малка, но значима книга, която разглежда темата за смъртта и нашите починали близки. Текстът в тази публикация действа на дълбочинно ниво - провокирайки размисли у читателя.

Не е случайно, че Елеазар Хараш отбелязва в предговора:
Смъртта не означава раздяла с любимите ни хора.
Къде беше ти преди да се появиш на света?
Връщат ли се мъртвите обратно тук? Всички те всъщност вече са тук, защото как биха могли да се върнат отнякъде другаде?
Смъртта е процес на напускане на физическото тяло и преминаване към ново съзнание.

Хората, които живеят в злото, постоянно преживяват смърт; те я носият със себе си. Онези, които следват пътя на злото са като скитащи гробове – преместват се от един низш свят в друг. Неведението остава тяхна спътница независимо дали сме видими или невидими.

За чистия човек няма истинска смърт – има само заминаване. Всеки който желае да избегне преждевременната си кончина трябва да изчисти всяко зло у себе си, тъй като смъртта и злото вървят ръка за ръка. Смъртта служи като ограничение срещу разрастването на злото и невежеството.
Елеазар Хараш