Унищожение

Мишел Уелбек е смятан за най-влиятелния френски автор след Камю според американските критици. Той стартира кариерата си като поет през 1988 година, а десетилетие по-късно става световно известен с втория си роман „Елементарните частици“. След него последват произведения като „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005) и „Карта и територия“ (2010), който получава престижната награда „Гонкур“. През 2015 г., в контекста на ужасни терористични атаки срещу списанието „Шарли Ебдо“ и концертната зала „Батаклан“, излиза неговият провокативен роман „Подчинение“, който предизвиква както възторг, така и недоволство. През 2019 г. той публикува романа "Серотонин", който предлага мрачна перспектива относно опустошителните ефекти на консуматорското общество върху човешката душа.

Само шест месеца след дебюта му във Франция, а впоследствие и в Германия, Италия и Гърция, издателството “Факел експрес” представя новия роман на Уелбек – “унищожение”, написан с малки букви по желание на автора. Сюжетът се развива през 2027 година, когато президентът на Франция завършва втория си мандат и не може да участва в предстоящите избори. Главният персонаж Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката близък до успешния министър Брюно Жюж. Френското разузнаване започва разследване срещу мистериозни хакери, които изпращат технологично напреднали видеоматериали със странни криптирани послания. В процеса Резон става случайно свидетел и участник в разследването на серия от загадъчни атентати с цел унищожаване на човечеството - включително взривяване на складове за замразена сперма или потапяне на китайски контейнеровози с бежанци.

На един момент двама мъже насилствено свалят шапката от главата на министъра Жюж под ярка светлина; той е поставен колене пред гилотината, но лицето му не показва страх — само учудване. Докато единият принуждава министъра да позиционира главата си под острието, другият монтира ножа към механизма за затваряне. Постепенно тъга обхванала Жюж — чувство общо по природа повече отколкото личностно.
След кратко време един от мъжете освобождава спусъка; ножът пада мигновено и отсича главата му с мощна струя кръв – тя се търкулва надолу по склончето точно пред камерата, оставяйки очите му широко отворени в изразяващи потрес удивление.