Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро започва да се стъмнява, а зимата, която си отива, замразява тихата северна земя. Малко момче, облечено в животински кожи и с меч украсен с гарванова глава на кръста си, преминава през неравния терен, калта и тежестта на своя товар. Това е началото на приключенията на Ерик.

Поток от бяла светлина струи от небето към погребалната клада. Звукът наподобява звънене; сякаш хиляди метални частици падат върху стоманен щит. За последно Едсгар се обръща към Ерик за сбогом - прекрасните валкирии поемат душата му и той лети с тях към входа на Валхала, готов да заеме своето място до Один.

Ранен и изтощен, Ерик тръгва обратно у дома, за да изпълни последното желание на баща си. Сам е в пътешествието си, но не съвсем сам.

„- Коя си ти… – прошепна момчето.
- Аз съм дъщерята на Один и Времевата зора – отвърна глас като пролет – Аз съм Принцесата на зората.“ Тя добави това със звук от хиляди арфи.
Ерик почувства как потъва; приказното момиче изчезна надалеч.
- Ще те видя ли някога? – промълви той със затворено сърце.“

Момчето попада в свят изпълнен с двуличие, предателства и опасности. Норните определят битките като част от неговия житейски път - реални или невидими. Дали малкият воин ще успее да оцелее? Ще спази ли обещанието дадено от баща му?

Вълнуващите приключения на Ерик продължават след прочитането на Първата книга.