Рожденичката

Джордан

Той ми подаде ръка, когато бях без дом. Не ме манипулира и не ми причини болка; дори се движи внимателно около мен. Слуша ме, защитава интересите ми и вижда истинската същност на личността ми. Но…

Когато той се прибира след работа, сърцето ми започва да бие учестено, а погледът му, изпълнен с желание, сякаш ме изгаря.

Трябва да сложа край на това. Просто е невъзможно да продължава.

Сестра ми веднъж каза, че няма добри мъже – дори ако случайно срещнеш такъв, вероятността е той вече да е зает. Но не Пайк Лоусън е този с ангажимент.

Аз съм тази с обвързаността.

Пайк

Приемах я в дома си под предлог да й помогна. Времето минава и ситуацията става все по-сложна. Трябва да спра да мисля за нея и да престана всячески да затаивам дъх при всяко нейно появяване у дома. Нямам право нито на допир към нея, нито на желания.

Тя е деветнайсетгодишна; аз съм трийсет и осем години старец и баща на приятеля й.

И двамата живеят при мен в момента... Какво може още да се обърка?