Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ изследва живота и творческия път на художника Христо Берберов. Най-ранните данни за него датират от 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в Първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България с произведенията си „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. През годините публикациите относно творчеството му са сравнително редки; откриваме споменавания за него свързани с участия в общи художествени изложби, публикувани във списания като „Искусство“, „Художествена култура“ и „Художник“. Втората половина на ХХ век също така предлага коментари по темата, поставяйки работата му в контекста на по-обширни научни изследвания върху българското изкуство.

Днес ние, потомците му, имаме възможността след повече от сто години да разкажем обективната история на Христо Берберов – да открием и запишем част от нейните отражения. При разглеждането на произведенията му забелязвам уникален стил, който е смесица между романтичен реализъм и символистичен подтекст. Неговият интерес към символизма привлича вниманието на съвременниците му към живописта, а те лаконично описват стила му като трансцендентален – стремящ се да открие истините отвъд физическата реалност. На границата между двата века той представя величествени планински пейзажи с тих натюрел, които изглеждат сякаш рисувани за вечността. Художникът пренася дълбоки емоции от възхищение и смирение чрез своето изображение на природния свят; при дамските портрети преминава през външния вид със нежност и мечтателност, стремейки се към висши духовни ценности. В по-късните архитектурни композиции обаче той премахва човешкия бит от картината си – акцентът пада върху безлюдната среда с внушителния образ на дома отпреди Възраждането, носещ загубена според автора стойностна система. Символиката в картините му е деликатна и ефирна; тя поставя акценти върху универсалното значение, непреходността както вътрешната красота и важните човешки ценности - затова творбите създадени през първата половина на ХХ век нареждат Христо Берберов сред художниците почитащи символизма.

Монографията “ОТЗВУЦИ. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство” представлява колективен проект написан от трима алумни Нов български университет: д-р Анжела Данева, гл. ас.д-р Владимир Димитров and Елисавета Станчева.
Книгата е резултат от партньорство между Нов български университет και Фондация "Цанко Лавренов".