Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) случайно попада на картина в една галерия, която веднага му привлича вниманието. На нея е изобразен фотьойл с зелени и бели райета, разположен на верандата на хижа, пред работна маса с мастилница и перо, а зад него се вижда екзотичен плаж. Той решава да закупи произведението и след това внезапно си спомня за Аркашонския басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде започва да пише. Идеите нахлуват в съзнанието му като вълни и той ги записва на страниците си, размисляйки върху писателската работа и непрекъснатото търсене на творчески вдъхновения – мимолетни като желанията. По този начин миналото се завръща като защитна бариера срещу настоящето…

След „Един френски роман“ Бегбеде отново потапя себе си в размисли относно живота си, пронизан от носталгия. В книгата „Бараж срещу Атлантика“, която е препратка към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас, той се обръща към един вече окончателно загубен период от време. Празникът е приключил. Единственото средство за справяне със самотата остава любовта – дори когато остарее или бъде изтощена, тя все пак продължава да бъде любов.