Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си творба, озаглавена „Живот по неизбежност“, авторът избира да представи текста в нестандартния жанр на мемоарния роман. В него той ще играе ролята както на разказвач, така и на главен герой и жертва, като във всички тези аспекти ще се изразява в трето лице. Причината за самоироничността му е свързана с просвещенската мъдрост на един велик европеец, който твърди, че постоянната сериозност е признак на посредственост. Някои от читателите може да го съжалят, а други – да го критикуват; дядо Софроний вече преди два века споменава в своето „Житие и страдание“: "Човек учения обича ученото, простият - простия." Запомнете това правило! А ако случайно направите нещо подобно на автора или кажете глупост, утешавайте се с известната мисъл на Оскар Уайлд за умните хора и техните постъпки. На финала идва въпросът защо „живот по неизбежност“? Защото ако имаше как да бъде избегнат, вероятно щяхме да сме избрали нещо по-добро. И защо обсъждаме този живот? Много родители казват на младите поколения, че не са били принудени към него с цел да ги защитят от натоварванията му; те обещават повторение на преживяванията им лични и трагични – дали скоро или след време.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в София. Той е професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавал е във френски и гръцки учебни заведения. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден; носител е званието почетен гражданин както на Атина, така и на София. Автор e нa множество научни трудове; написаните от него четири книги с разкази включват единадесет романа - повечето многократно преиздавани частично адаптирани за киното ("Бъди благословена", "Не се сърди Човече", "Бягай... Обичам те"). Освен това той има подготвени деветнайсет пиеси поставяни както у нас така и извън страната.