Все още си ти...

Когато се загледам в огледалото, не разпознавам лицето си. Изгубих своята идентичност и не мога да я открия отново. Потъвам в страданието, разрушението и различията. На места, където хората избягват с всички сили... А всъщност там е изключително красиво.

Разбрах вече, че болката е най-умелият художник и именно с нейната кръв се създават най-вълнуващите картини. Стоновете на болката звучат като вдъхновяваща музика. А един разбит автор пише най-нежните стихове.

Понякога ми минава през ума... Дали в ада се раждат най-великите ангели?

Даниела Стан