Осъдени души

Войната, която бушува в душите им, е по-страшна от всяка болест, грях или смърт.

Романът „Осъдени души“ представлява не само личен разказ за англичанка и испански монах, но също така и история на широки социални отношения. Личният сюжет се вписва в голямата битка на испанския народ срещу реакционните сили - за свобода и републиканска форма на управление. Авторът Димов не цели да представи изчерпателно тази борба, а я разглежда през призмата на историческите, социално-икономическите и идейните ѝ корени, както и чрез редица конкретни ситуации — особено във втората част на романа с избухването на бунта сред монархистите.

Според автора съществуват две Испании: традиционната страна с аристокрацията и католическото духовенство от една страна, и новата Испания — републиката с работниците и борците за свобода — от друга. Димов се опитва да пресъздаде тези две реалности чрез пораженията на отделни личности, основните линии от Испанската гражданска война, ярки проявления на кървавия конфликт между старата умираща Испания и новата възраждаща се държава. Освен това той прави многобройни анализи относно испанския характер и начина му на живот както в миналото, така и днес.

Интересен е подходът на Димов: първата част "Краят на едно приключение" ни потапя в франковата реакция в Испания, след което постепенно преминаваме към борбената атмосфера по време на републиката и гражданската война във втория and третия раздел. Тази контрастираща структура придава допълнителна яснота. Сходен метод е приложен при портрета on главната героиня: тя започва своя път от крайната фаза na своето развитие в първата част και продължава да бъде проследявана във вторите части – показвайки нейния напредък.