Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Български хроники том 2 (ново издание)

Корицата на
Издателство:Жанет-45
Брой страници:448
Година на издаване:2021
Дата на издаване:2021-11-01
ISBN:9786191866786
SKU:09094030016
Размери:14x20
Тегло:376 грама
Корици:МЕКИ
Цена:20 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Тази публикация представлява финалната версия на "Български хроники".

Историците обикновено разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактите. Стефан Цанев, обаче, успява да вкара и емоции и размисли в своята работа. Неговата цел е бъдещите поколения да не се чувстват отегчени или уморени от Историята, а напротив - вдъхновени. Авторът показва как събитията могат да бъдат естествени и логични. Страниците му напомнят за трохите на Хензел и Гретел – нашето историческо търсене винаги ще остане възможност, а не задължителен резултат. В този контекст подходящо представяне на историите на Стефан Цанев би било: „Уважаеми дами и господа, Историята продължава.“

„Скуката е духовна чума.“ Преди повече от две десетилетия, когато седяхме с проф. Николай Генчев в Кинодейците или Руския клуб, след третата чашка той казваше:
- Поете, защо не напишеш една забавна история за България!
За съжаление тогава не осъзнах сериозността на предложението му.

Преди няколко години обаче попаднах случайно на учебник по история написан толкова скучно, сякаш авторите са искали единствено да предизвикат ненавист у българчетата към собствената им история; това ме ядоса и реших да изпълня желанието на професора.

Да пиша за царете беше лесно – техният далечен живот ни касае абстрактно. Но когато става въпрос за Паисий, Бозвели, Раковски, Левски, Ботев и други подобни личности – всеки път умирам малко с тях.

Обърнете внимание върху странната смърт на отец Матей: загубил вярата си в Бога - починал три дни по-късно. Три дни - точно толкова може човек да живее без вяра! Без доверие към Бог или идеали; без надежда за истинност или просто мечти...

А ти? Веруваш ли? Аз самият вярвам ли? Или просто скитаме из тази нежна планета като мъртви души? Способни ли сме ние - като нашите възрожденци - да жертваме живота си за народа си и свободата си само така – безкористно? Или сме готови да кажем робските думи: “Какво ни трябва свобода?”
Стефан Цанев

.

.