Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989-2012

Монографията представлява опит за изграждане на образ за музейната мрежа и промените, които настъпват в нея след 1989 година. Целта е да се класифицират различните видове музеи и да се систематизират основополагащите им характеристики. Книгата предлага анализ на предизвикателствата, пред които са изправени българските музеи в контекста на динамичната национална и европейска среда, както и историко-културен анализ на влиянието на политическите и икономическите трансформации с акцент върху държавната политика в сферата на културата, погледите на различните политически сили, управлявали страната, законодателството като обща рамка, която определя уникалността на тези институции и техните взаимоотношения с подобни организации.

Основният фокус в книгата е разбирането, че музейната мрежа не е просто абстрактно понятие – независимо от наличието на формални определения – а жив организъм подложен на множество влияния, формиращи неговото развитие и времеви изменения. Осветлен е терминът „музейна мрежа“ не само като дефиниция, но също така чрез механизмите за възникване й определящите черти; разглеждат се аспектите от състоянието на съвременната българска музейна структура – кои части произлизат от генетични фактори и кои са резултат от неизживяни моменти от миналото. Особено внимание е отделено върху влияние оказващите фактори към настоящия момент: информационното общество и нововъведенията в технологиите, пазарните механизми както и глобализиращите процеси.

Монографията стъпва върху архивни материали, официална документация от законодателните органи и изпълнителната власт след 1989 г., управленски програми при правителствата през този период , статистически данни , научни проучвания , публикации в медиите .