Като вятър, съшит със земята

В историята на времето се крият забележителни събития, повечето от които разказват за жени. Илария Тути разкрива епичния и необичаен подвиг на две от тях.

Лондон, септември 1914 г.

„Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход и изплащам цената за нерешителността на родината си в тази война, която вече взима животи един след друг.

Когато получих изненадващо посещение една вечер, осъзнах че отговорността ми не е само моя собствена. Съдбата на дъщеря ми и амбициите на много други жени зависят от мен. Флора и Луиза са лекарки със смелостта и креативността да пренесат мечтата за равноправие отвъд всякакви граници.

Поканата им към мен е като заклинание – както всички заклинания, тя идва от сенките. Да се присъединя към тях в откритото първо военно болнично заведение изцяло управлявано от жени в Париж изглежда лудо и необходимо начинание. За нас самите, за тези които ни обичат, за това което сме призовани да бъдем – това е истинска революция; а всяка революция носи поне едно предателство.

В Париж, далеч от малката си дъщеря и често недоверявана от войниците които лекувам, поглеждам ръцете си още веднъж. Те не треперят; но вътрешно чувствам как съм като вихър.”

„Като вятър свързан със земята“ представя забравената история на първите жени хирурзи - пионерите при които практикуването в операционната зала било забранено и решили да основат военно лечебно заведение във Франция под техен контрол. Но това е също така историята на пациентките преминаващи прага на този женски свят - загубили надежда те там намират шанс за ново начало и изкупление.

„Илария Тути умее да разказва истории по начин който оформя скулптури или рисува картини върху най-съкровените частица човешката душа.“ - Corriere della Sera