Романите на Димитър Димов. Философско-психологически прочит

Чуждото в произведенията на Димов играе ключова роля за неговата разказваческа стратегия. То формира основата на творбите му, а не е просто повърхностен и външен елемент, както често се смята (вж. например Георгиев 1974; по-късно Балевски 2003 и други). Чуждото подпомага развитието на сюжета, образите и перспективата на разказвача. Без да се противопоставя на родното или българското, то служи като пряк път към най-дълбоките философско-психологически търсения на автора.

Из Глава втора: "Навътре към чуждото – стратегията на едно творчество"